Украинският език

Бяхме студенти във втори или трети курс, когато открихме съществуването на украинския език. Беше края на деветдесетте години. Нямаше общодостъпен интернет, домашните компютри бяха рядкост. Основната научна информация идваше все още от лекциите, упражненията и книгите в библиотеката.

- Четох една книга от 1913 година - разправяше с интерес Теодор - написана е на украински език!

Във връзка с нашите лекции по археология, се налагаше да четем книги на руски език. Особено темите по Средновековна археология, която изучавахме в трети курс - голяма част от литература беше на руски език. Така че с интерес коментирахме самостоятелния украински език, който очевидно беше използван поне до 1917-1918 година и за който език не знаехме почти нищо.

Едно от нещата, които веднага ни беше направило впечатление в украинския беше използването на много букви "и" и използването на старобългарската "йота" - на практика латинско "и", с точка отгоре - i.

Скоро и на мен ми се наложи да прегледам една научна публикация на украински. Ставаше въпрос не за друго, а за едно известно, много голямо погребение, при село Вознесенка, в Украйна, което се свързваше с основателя на българската държава хан Аспарух. Статията беше на археолога Владимир Гринченко, който през тридесетте години проучва погребалния комплекс при Вознесенка, в Запорожието, близо до река Днепър. Темата беше придобила популярност и покрай една току що издадена (през 1998 година) книжка на Георги Костов, която разказваше за погребението на Аспарух и некропола при Вознесенка.

Украинският език ми направи веднага впечатление с две неща. Едното беше именно това използване на звука [и]. В украйнската азбука имаше четири знака за този звук! Това бяха нашите две "и" и "й", плюс двете латински "i" и "i" с две точки отгоре! В огромно количество думи, общи за български, руски и украински, или само за два от тези езика, добре познатите нам гласни звукове, се заменяха именно с това вездесъщо [и]. Думата "кон", ставаше "кiнь", а "конен" - "кiнний". Думата "комната" - стая, по руски, ставаше "кiмната", по украински, което ми се струваше прекалено. Да смениш звука "е" с "и" е разбираемо, но да замениш "о" с "и" ми идваше прекалено. Също така руското "стол" - маса, ставаше "стiл", на украински, мiсто (място/место) - означаваше на украински "град". Думата "мост" преминаваше в "мiст", "нож" в "нiж", "рот" - уста, ставаше "рiт" и т.н. и т.н.

Другата ясно изразена особеност беше "непоносимостта" на украинския език към гласни думи в началото на думата. Тоест в украинския на практика липсват думи, които започват с гласна буква. Когато една позната нам дума започваше с гласна буква, украинците слагаха съгласен звук пред нея. Така думата "улица" ставаше "вулиця". Думата "огън" ставаше "вогонь", "ухо" ставаше "вухо", а "остър" ставаше "гострий". Поради тези две особености украинският ставаше съвсем неразбираем, когато го слушаш, но когато го четеш, бавно и внимателно, текстът ставаше понятен. Е, разбира се, трябваше да се провери значението и да се научат и десетки много странни думи, като "пiвдень" и "пiвнiч", които значеха съответно "юг" и "север". Имаше и други страни думи, но тези двете някак си се набиваха на очи. Така бавно, но славно, успявахме да прочетем някоя и друга статия, свързана с археологически проучвания, на украински.

През пролетта на 1999 година, все още студенти, ходихме с два автомобила, а именно с два "Москвича", до Украйна, за участие в археологическа конференция, в Киев. Едно доста смело начинание, което е тема за отделен разказ, но само набързо да отбележа няколко неща, във връзка с езика. На мен лично ми се стори, че в градовете говореха на руски, а в селата на украински. Но колко индивидуално е всяко впечатление говори следното. Някъде по средата на престоя ни в Украйна, колегата Маргарит сподели:

- Е, не чух един човек да говори на руски!

- Аз пък не чух нито един човек да говори на украински! - отвърнах аз. А бяхме пътували в две коли, по един и същи път, през Бесарабия, Одеса, и нагоре към Киев.

Така че всяко впечатление е много индивидуално..!

Освен другите сувенири в Киев си купих и една сива тениска, на която пишеше - Київ - матер міст руських, духовне серце України, т.е. "Киев майка на руските градове, духовно сърце на Украйна".

Тук на място, в Украйна, ми се натрапваше глаголът "бачу" и "бачумо" - виждам, виждаме, и т.н., доста различен от българския и всъщност приличащ на турския, но и това е една друга тема. Всъщност имаше и доста украински думи, които приличаха на българските, за разлика от руските. Например "червоний" - "червен", а не "красный", както е на руски, "лекар" - лiкар" на украински, а не "врач", както е на руски и т.н. По телефона украинците казваха "Ало!", точно както българите, а не "Альо!", като руснаците, казваха "мати", а не "мать", като руснаците и други. Но от друга страна, наскоро попаднах на видео, в което украинец обясняваше в началото, колко много общи думи има между българския и руския, без тези думи да ги има в украинския. Това са десетки думи по скоро от техническо и научно естество, така да ги наречем, но и тук виждаме колко индивидуален е погледът към една или друга тема...